Основен речников фонд и речников състав на българските диалекти


Категория на документа: Български език


ОСНОВЕН РЕЧНИКОВ ФОНД И РЕЧНИКОВ СЪСТАВ
НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Основният речников фонд на българските диалекти в общи линии е еднакъв. И това е напълно естествено, защото наред с другите обединяващи черти и по еднаквия си основен речников фонд всички български диалекти заедно с книжовния език в различните му прояви образуват целостта на българския език. Разликите в основния речников фонд са малки и обикновено са присъщи на цели диалектни групи, а не на отделни диалекти. При това в доста случаи тези разлики се отнасят до предмети и явления, появили се сравнително по-късно, когато диалектите вече са били оформени, а не до реалии, които водят началото си от дълбока древност. Например всички български диалекти имат еднакви названия за старите културни растения като жито, ечемик, ръж, овес, грах, леща, лен, просо, а названията на растения, които са се появили през последните няколко века и са добили широко разпространение като царевица, картофи, червени домати и др., се различават в отделните диалекти. Например за растението царевица в българските диалекти се откриват над 22 названия: арапка, влашка, гугула, гугуци, гълъби, кукурус, мисирка, мисир, папур, патка, пченка, царица и др. Картофите имат повече от 10 названия: барабой, гулийа, компир, кромпил, комбари, патати, червените домати - над пет названия: домати, патлиџан, мехле, френчи, цървен патлиџан, както и пъпешът: пипон, каун, дин'а, коравец. Единни названия имат и най-новите за тази територия културни растения като памук, ориз, слънчоглед, разпространили се по време, когато диалектите са в процес на постепенно отпадане и когато съществува единен книжовен език, чрез който тези названия са заети.
Подобно е положението и с названията на някои предмети от материалния бит. Например почти всички диалекти имат едно название за лъжица - предмет, който съществува много отдавна в бита на славяните, което личи и от сравнението с другите славянски езици: стб. lx/ica, рус. ложка, чеш. lžice, пол. łyžka, ср. диал. лажица, жлица. Обаче за вилица, предмет, появил се в по-ново време, в българските диалекти има повече от осем названия: бонела, бонелка, вилушка, въркулица, фъркулица, наботка, пентарул'а, патруга и др.
В диалектите има известни, макар и не много големи различия при ред думи от основния речников фонд, които означават жизненоважни основни понятия. Такива са напр. названията на мястото за вършитба, на едно от основните сечива - брадвата, на помещението за едър рогат добитък, на страничната част на лицето, на 'издавам силен глас' и пр. Например мястото за вършитба в различните диалекти се нарича харман, гумно, гувно, ток, отак, врах, вътък, вършило; помещението за едър рогат добитък се назовава обор, зимник, подник, хл'аф, дам, граш; действието викане се изразява с глаголите викам, кликам, окам, рукам, ропам, стрикам, цирикам.
Като примери за различни названия от основния речников фонд могат да се приведат и следните думи, първата от които е присъща най-общо казано на мизийските и балканските говори, а втората - пак най-общо взето, на западните и отчасти на рупските говори: крак - нога, риза - кошул'а, котка - мачка, боп - фасул, сладък - блак, топъл - жежък, здраф - йак, той - он, недей - немой, искам - сакам, късам - кина, йам - ручам и пр.
Речниковият състав на отделните български диалекти е доста пъстър и именно по него те се различават един от друг. Диалектните различия при думи от основния речников фонд ще илюстрираме с названията на крак, риза, картофи. Първите две са стари думи в основния български речников фонд, а последната е относително по-нова.
Названието крак се среща в по-голямата част от българската езикова област на територията на мизийските и балканските говори. Тази дума не е регистрирана като самостоятелна в старобългарския език. Среща се обаче като производна (pokra;ilo 'ходене') и в сложната дума dlxgokrakx. Думата крак като речникова единица се открива в повечето славянски езици, но с по-други значения, семантично близки до българското: ср. крак, слов. krak, пол. диал. krok 'бут' и руски производни окорок 'бут, бедро, кълка', укр. окорок. Следователно названието крак на долния крайник на човек или животно в български може да се смята за новообразувание и за самобитно в българския език. То е наследено от праславянски, но на българска, а може би и на южнославянска почва е изменило своето значение, като е изместило общославянското нога.
Названието нога/ нога е доста разпространено и заема значителна част от българската езикова територия в Западна и Южна България. То се открива и в говорите в Турска и Гръцка Тракия. Думата нога е общославянска и още в балтославянската епоха е изместила едно по-старо индоевропейско название, родствено на лат. pes, нем. Fuss и запазено до днес в думи като пеша и пехота. Думата нога е регистрирана със значение 'крайник на човек или животно' в старобългарски (noga) и със същото значение се среща във всички славянски езици: ср. нога, словен. noga, словаш. noha, чеш. noha, пол. noga, рус. нога, брус. нога, укр. нога.
Названието риза (карта 23) се среща в много голяма част от българската езикова територия. То е регистрирано в старобългарски като riza, но с доста широко значение на 'облекло', по-специално - долно облекло. Думата риза се среща и в повечето славянски езици, но с друго, по-широко значение: ср. риза 'свещеническа одежда; сукнена ивица за украса', чеш. řiza 'дълга дреха, мантия', рус. риза 'свещеническа одежда', укр. рыза 'облекло'. Следователно названието риза, което минава за типично българско, е наследено от общославянски, но на българска почва се е специализирало, стеснило е значението си.
Названието кошул'а е сравнително доста ограничено. То заема малка част от българската езикова територия, главно в Западна България, Гръцка и Турска Тракия, южните части на Свиленградско и Грудовско.
Думата кошул'а е старо славянско название, изместило първичното *sorka неизвестно кога и къде. Тя е стара заемка от народния латински и е регистрирана в старобългарски като ko[ul] със значение 'женска риза'.С подобно или близко значение тя се среща и в други славянски езици: ср. кошуља, словен. košilja, слов. košel'a, чеш. košile, пол. koszula, брус. кошуля, укр. кошуля, рус.диал. кошуля 'кожухче; женска риза'. Следователно названието кошул'а е общославянско, наследено още от праславянски.
Между културните растения, донесени в Европа след "откриването" на Америка, сравнително най-голямо значение имат картофите. В българските земи те се появяват едва през 19. век. Според сведенията, с които разполагаме, градинари от Лясковец първи ги пренасят от Румъния през 1825 г., а по-късно започват да ги отглеждат и в Самоков. Като земеделска култура те се разпространяват след Кримската война, но масово започват да се отглеждат след Освобождението на България от турско робство.
В България картофите като растение са известни под много названия. От тях по-широко разпространени са картофи, барабой, гулийа, компир, кромпил, комбари, патати,а в единични случаи се срещат и названия като влашки боп, маџуне, кустан'ъ, кромбале.
Названието картофи води началото си от нем. Kartoffel, което от своя страна е видоизменено от итал. tartufolo, tartufola. В първите години след пренасянето им в Европа картофите били оприличени на един вид гъба (трюфели, итал. tartufolo) и поради това били наречени tartufеl. Това название, променено в Tartuffeln, Tartufeln, се пренася в Германия заедно със самите картофи и се запазва в този си вид до края на 18. век. В началото на 17. в. в Швейцария началното t се променя в k и се получава формата Kartoffeln, която по-късно преминава в Германия и става официална. До 19. век в Полша и Русия картофите също били наричани tartofle, тартофель, но под влияние на нем. Kartoffel тези названия били променени в kartofel, kartofla, картофель.
Немското название Kartoffel е минало и във Влашко. Тук обаче последната сричка -el се схваща като румънска членна форма за м.р. -ul и чрез декомпозиция се получава формата cartof, мн.ч. cartofi. От румънски това название минава и в български.
Названието картоф се среща главно в Североизточна и Източна България. Прието в книжовния език, то постепенно се разширява и измества всички останали названия. В единични селища от тези райони се срещат и други названия, които са морфологични и фонетични разновидности на картоф: кратох, картох, кратоф, къртоу.
Названието барабой е немско и произлиза от област в Северна Германия, откъдето картофите са пренесени в Чехия и други страни. У нас това название не е минало направо от чешкото brambor, brambora, а е дошло с румънско посредничество. Названието барабой е на второ място по териториалното си разпространение. То се среща от двете страни на Средна Стара планина. От него също има фонетични разновидности, които са доста ограничени териториално: барамбой, брамбой, бръмбой, брабой, бръбой и др.
Названието компир също води началото си от немски. То е във връзка с нем. Grundbirne 'земни круши', което в южнонемските и австрийските диалекти гласи krumpirne, krumbeer, krumpir. От тези немски диалекти названието минава в сърбохърватски (кромпир, крумпир, компир), а оттам и в български. Този път на проникване се потвърждава от факта, че названието кромпир е широко разпространено само в Западна България, успоредно с днешната граница със Сърбия.
Названието патати води началото си от перуански, където гласи papa или patatas. Под влияние на названието на друго растение - сладки картофи (batatas edulis) названието papa, papas станало доста рано patatеs. С това название картофите стават известни в Испания, откъдето названието се пренася в Италия (patata, patate), а оттук - в гръцки (πατατα) и турски (patates). В българските диалекти това название е доста ограничено и се среща само в Югоизточна България, като географското му разпространение доказва, че е заето от гръцки език.
Названието комбари се свързва с компири. Названието гулийа е образувано на местна почва чрез свързването на картофите с растението земна ябълка (гулия) и се открива само в Казанлъшко.
В единични селища се откриват и други названия на картофите - влашки / улашки боп (поради пренасяне на растението от Влашко), както и корави, грутки, диваци, маџуне, шарабойки.
В българските диалекти има шест основни и около 54 разновидности на основните названия на картофите. Това многообразие се среща в почти всички европейски езици, напр. в полски - 135, в румънски - 46, в сръбски и хърватски - 46, в немски - 52, в руски - 12. Причините за употребата на тези многобройни названия са във връзка с конкретните културно-исторически условия, при които те се появяват и разпространяват - устен път на заемане, различни езици-източници, относителна обособеност на териториите.

ВИДОВЕ ЛЕКСИКАЛНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ДИАЛЕКТИТЕ

Лексикалните различия между отделните български диалекти обхващат предимно известна част от речниковия състав и засягат всички негови страни.
Трябва да се подчертае, че на пръв поглед те са значително по-големи, отколкото са в действителност, поради фонетичните различия между отделните говори. Напр. думата човек ( стб. ;lovykx) в говорите гласи чоек, чив'ак, чул'ак, чилек, чв'ак и пр. Или думата ножче в диалектите се среща във форма ношче, ношчи, нохчи, нофчи и пр. Изобщо голяма част от думите в диалектите се различават само по звуков състав, но не и по значение.
Лексикалните (речниковите) различия между диалектите, от една страна, се проявяват в структурно-семантичния характер на думите, а от друга - в обсега на тяхното разпространение. Затова диалектните думи (диалектизмите) са два основни вида - структурно-семантични и териториални.
Структурно-семантичните диалектизми са във връзка със значението или формата на думите, т.е. с техния характер. От това гледище те са два вида - семантични и номинативни (терминологични).
Семантичните диалектизми са думи, които звуково и структурно са напълно еднакви, но имат различно значение в различните диалекти. Такива са напр. бреме 'вид чувал' (Брезнишко), а в повечето говори думата означава 'тежест, носена на гръб или изобщо тежест, мъка'; дрипи 'дрехи' (Смолянско); милос 'обич, любов' (Самоковско), чуждица 'външен примес в житна храна' (Разградско); мръфка 'малко количество от нещо' (Шуменско, Брезнишко: еннъ мръфк удъ ни съм пил); л'ут 'кисел' (Смолянско); парлиф 'лютив' (Смолянско); л'уб'а 'целувам' (Смолянско); мл'аскам 'целувам'(Брезнишко); лежа 'спя' (Софийско); седа 'живея' (Елинпелинско); паза 'внимавам' (Брезнишко, Софийско).
Номинативните (терминологичните) диалектизми са сравнително най-много в отделните диалекти. Те представят различни названия на предмети, прояви, явления, качества, които се отнасят до всички страни на живота. Номинативните диалектизми са последица от сложни и разнообразни културно-исторически връзки и въздействия и до голяма степен оформят отделните диалекти като самостоятелни езикови образувания.
Едни от номинативните диалектизми са частични (непълни), защото имат точни съответствия в останалите говори и в книжовния език, а други са пълни, защото нямат такива съответствия.
Частични номинативни диалектизми в българските говори са думи като кадил 'дим, пушек' (Разградско); въбел 'извор', гърмел 'гръмотевица', дробен 'хапка' (Шуменско); в'атърница 'вятърна мелница', котой 'стая', локва 'блато', скомен 'стол', милвам 'обичам' (Поморийско); изник 'изгрев слънце', кукуда 'юмрук', подник 'обор', ропка 'дупка' (Смолянско); битанка 'буен момък', кривачка 'шепа' (Белослатинско) и пр.
Между частичните номинативни диалектизми има известен брой думи, които представляват значителен интерес по своя строеж и по своята вътрешна форма, т.е. по белега, легнал в основата на названието като негов структурен елемент. Такива са напр. блештулка 'светулка' (Шуменско), бранец 'перило, предпазна ограда на мост' (Монтанско), грозница 'малария' (Годечко), еднорамци 'връстници' (Дупнишко), опас 'пояс'(Белослатинско), ушнички 'обеци' (югоизточни говори), драговам 'обичам' (Смолянско). Този вид диалектизми се отличават със своята образност, свежест и емоционалност.
Пълни номинативни диалектизми са тези, които нямат съответствия в други говори и в книжовния език. Те означават обикновено специализирани дребни особености, релеф на местности, душевни прояви. Такива са напр. дилимка 'тънък резен хляб' (Дупнишко), въстр'ап 'място, където се нареждат завивки' (Хасковско), нарамок 'количество, което може да се носи на едно рамо' (Софийско), присойка 'място на припек' (Смолянско), валта 'плодородно ниско място на нива или лозе', свог'е 'място, където се сливат две реки' (Монтанско), прилегат 'красив, спретнат, с добра душа' (Брезнишко), плеша 'играя ръченица' (Малкотърновско) и пр.
В зависимост от териториалното си разпространение диалектизмите са два основни вида - локализми и регионализми. Локализмите са такива думи, които са много ограничени териториално и се срещат само в един говор, докато регионализмите имат по-широко разпространение и се срещат в няколко говора или в цели говорни групи. Регионализмите обхващат частичните номинативни диалектизми, а локализмите обхващат пълните номинативни диалектизми. Като пример за локализми могат да се посочат лигар 'овца, която се дели от стадото' (Пернишко), средор 'нива между две долчини' (Ботевградско), притек 'пряка пътека' (Асеновградско). Като примери за регионализми могат да се приведат и багрен' 'акация' (Брезнишко), благушка 'сладко, неферментирало вино' (Велинградско), стъпунка 'отпечатък от стъпка в кал, сняг' (Еленско), праници 'бельо, долни дрехи' (Ботевградско).
При разглеждане на лексикалните различия между диалектите се установява, че думите от основния речников фонд в по-голямата си част са еднакви и обхващат цялата българска езикова територия. Разликите, доколкото ги има, са присъщи не на отделни диалекти, а на цели диалектни групи. Например всички български диалекти имат еднакви думи като рало, сърп, коса, които означават основни оръдия и сечива. Покрай рало се употребява и орало, понеже се свързва с глагола ора. В Югоизточна България заедно със сърп се употребява и думата каврама, но двете думи назовават различни сечива - на сърпа острието е назъбено, а на каврамата е гладко. В диалектите има и различни названия за едно и също място или предмет. Например мястото, където се вършее, се нарича харман (от турски, най-разпространено главно в Източна България), гумно, гувно (стб. goumqno, разпространено в Западна България), ток (стб. tokx, на отделни места в Западна България), отак (разновидност на ток в Добруджа), вътък (разновидност на ток в Разградско), вършило (Родопите).
Диалектите на всеки език пазят редица архаични особености, които най-ярко се проявяват в речника и в граматичния строеж. В някои отношения - например в областите, които са свързани с производствената дейност на човека, диалектите са много по-богати в лексикално отношение от книжовния език. Например в книжовния език има три думи за назоваване на видовете животни в овцевъдството - агне, овца, овен. В районите, където населението се занимава с овцевъдство, в диалектите има повече от десет термина за назоваването на тези животни. Само за агне напр. има 4 названия: йагне - до отбиването му, шиле - от отбиването му до 1 година, sвиска - женско агне, след като навърши една година, sвизак - мъжко агне, след като навърши една година. Подобно разнообразие се наблюдава и в земеделието. Например в диалектите са засвидетелствани седем думи, с които се означават отделни моменти в растежа на житото: никнало, брат'асало, вретенило, искласило, зацъфтело, запросило леп, узрело.
Забелязва се, че всеки етап в развитието на животното или растението се означава с отделна дума, която е от различен корен. Това показва, че тези названия не се схващат като разновидности (варианти) на едно по-общо понятие, а като напълно самостойни и равноправни категории. В науката термините се изграждат по обратния път - от общото родово понятие, което се стеснява с помощта на определения, включващи съответен видов признак, напр. едногодишно мъжко агне, едногодишно женско агне, тригодишен овен и т.н.
Диалектите имат богата специална терминология и в ред други области. Например в планинския смолянски край има четири думи, с които се означава 'стръмно място' - спилоче 'стръмно каменисто място', пазлак 'стръмно каменисто място, обрасло с храсти', усуда 'стръмно изровено място, пропаст', усип 'полегато песъчливо място'. В Шуменско пък има различни названия за значението 'вали дъжд': ръмти 'вали съвсем слабо, ръми', пършоли 'вали слаб дъжд', пръца 'започва да вали, падат само отделни капки'.
Особено богата е терминологията, с която в диалектите се означават различни видове роднински връзки и отношения.
??

??

??

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основен речников фонд и речников състав на българските диалекти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.